Онлайн

Translate This Page

Търсене Дървета и Овощна градина

Слива - Prunus domestica

Category: Овощни дървета
sliva.jpgРодината й е Кавказ

Началото на отглеждане на домашната слива (Prunus domestica) е още в праисторически времена. За нейна родина се смята Кавказ, после форми са пренесени и култивирани в Средна Азия, Египет, Средиземноморието. Първите исторически сведения за сливата са от VІ в. пр.н.е., възпята е от гръцките поети Архилох и Хипонакс.

Преди основаването на българската държава сливата е била отглеждана от древните гърци, по-късно от римляните, а след това и от славяните.


[html] Основен овощен вид в страната ни

Централният старопланински район е основният сливопроизводителен център у нас. В него са включени предимно полупланински и планински терени на Ловешка и Габровска област. Вторият по важност е районът на Средна гора, който обхваща Панагюрище, Пазарджик, Пловдив и Карлово. Третият по значение център е разположен в североизточната част на страната - Търговище, Разград и Шумен, а четвъртият е обособен в западната част и към него се отнасят София, Кюстендил и Благоевград.

През 1897 г. сливовите градини заемат 30 950 дкa, а през 1965 г. достигат максимума си - 533 хил. дка. Но по-късно започват да намаляват постепенно заетите площи, като през 2003 г. сливи се отглеждат върху 109 хил.дка.

Плодовете изхвърлят холестерина

Плодовете се използват за консумация в прясно състояние, за замразяване, сушене, сладка, конфитюри, мармалади, компоти, сокове, нектари, мусове. Сливите са богати на захари, органични киселини, дъбилни и багрилни вещества, пектин, витамини и минерални соли.

Общата сума на захарите се движи в границите от 8 до 16%, като повечето сортове имат около 11-12% захари. Органичните киселини оказват благотворно влияние върху стомашно-чревния тракт. Сливите основно съдържат ябълчена киселина, а значително по-малко лимонена и следи от винена. Домашната слива има сравнително малко киселини в плодовете - средно около 0,80-0,90%.

Плодовете са богати на пектин, който има добра желираща способност. При някои сортове съдържанието му достига до 1,5% и по този начин се приближава до ябълките и кайсиите. Известно е лечебното действие на пектините, които успокояват възпалителните процеси на храносмилателната система, свързват и подпомагат изхвърлянето на холестерина и отпадъчните отровни вещества от червата.

Дъбилните вещества правят вкуса тръпчив

Сливите съдържат значително количество дъбилни вещества, които придават тръпчивия вкус. Тези вещества спадат към т.нар. протектори, които свързват свободните радикали при радиоактивно облъчване, което определя и важното им биологично и физиологично значение. Характерна особеност е по-голямото съдържание на витамин В2 и каротин (провитамин А). Съдържат и витамин С, но в по-малко количество.

Счита се, че минералните вещества на плодовете се усвояват по-лесно от човешкия организъм, тъй като повечето от тях влизат в състава на органични съединения. Сливите са богати на фосфор, което ги определя като тонизираща храна. Богати са и на калий, който стимулира сърдечната дейност и кръвообращението и ги прави подходящи за болни от подагра и ревматизъм. Имат и високо съдържание на желязо и затова са добро средство при лекуване на анемични състояния. Препоръчват се и при обща слабост, отпадналост и преумора, ободряват нервите, увеличават енергетичните ресурси на организма. Сливите притежават и разслабващ ефект, което се дължи на установеното в тях вещество дифенилизатин.
ИЗИСКВАНИЯПредпочита страните с умерен климат

Сливата е растение на умерения климат. По изискванията си към топлина се нарежда на четвърто място по възходящ ред след ябълката, вишната и крушата. Повреди по дърветата по време на зимния покой са установени при температури под минус 30°С. По време на разпукване на плодните пъпки, цъфтежа и непосредствено след него критични за цветните бутони при показване на венчелистчетата са от -2,6 до - 3,0°С, за цветовете - от -1,0 до -2,0°С, а за младите завръзи - от -0,6 до 1,2°С.

Овошката е светлолюбива, но в по-малка степен в сравнение с други костилкови видове - кайсия, праскова, череша и вишна.
Въздушната и почвената влажност са жизнено необходими

Недостигът на влага оказва отрицателно въздействие върху развитието на сливовите дървета. Пожълтяват листата, издребняват плодовете и се влошава качеството им. При по-силно засушаване сливите започват да окапват. Овошката не понася и преовлажняване. Особено е взискателна към въздушната влажност. Излишъкът на вода нарушва функциите на кореновата система, при по-продължително преовлажняване на почвата корените загиват.

Повечето сортове са доста взискателни към атмосферната влага в сравнение с други видове. При ниска относителна влажност на въздуха много често плодовете издребняват, засъхват и окапват, а по листата се появява пригор. Това явление се наблюдава дори и в случаите, когато почвата е достатъчно запасена с вода.
Почвата да е рохкава и богата на хумус

Сливата успешно вирее на доста различни типове почва, които са с реакция, близка до неутралната и слабо кисела. Най-добри са алувиално-ливадните в крайречните долини, които са с добър механичен състав, аерирани и богати на хранителни вещества. Подходящи за отглеждане са и кафявите, тъмносивите и сиви горски почви, както и слабо алкалните черноземи.

Не са подходящи бедните, сухи и силно песъчливи почви, както и много тежките, студени и непроветриви.

Недостиг или излишък на азот

Азотът участва в синтеза на аминокиселините, белтъчните вещества, алкалоидите, в много витамини, хлорофила, ензимите. Стимулира вегетативния растеж, големината и оцветяването на листата, едрината на плодовете.

При недостиг растежът е потиснат, листата остават дребни, със светлозелено и жълто оцветяване. Ако е по-силен недостигът на азот, цъфтежът не е нормален, завръзът е слаб и до голяма степен опада, останалите плодове издребняват и са с влошен вкус.

Ако е в повече обаче, се нарушава балансът на хранителните елементи в сливовото растение, засилва се вегетативният растеж, ограничава се образуването на генеративните органи - цветове и плодове. Листата стават по-едри, по-нежни, тъмнозелени, чувствителни на гъбни болести и са нападнати от листни въшки. В този случай листопадът се забавя и е доста продължителен. Младата дървесина не може да узрее добре и се понижава студоустойчивостта на дървото. Плодовете са по-слабо обагрени, с намалено съдържание на сухо вещество и захари, вкусовите качества са влошени.

Фосфорът

е от значение

за наследствената информация

Фосфорът влиза в състава на нуклеотидите, нуклеиновите киселини, фосфолипидите, захарофосфатите, в молекулата на сложните белтъчини, които изграждат много органични съединения. Тези съединения играят роля при предаването на наследствената информация, при въглехидратната обмяна, при биосинтеза на много вещества.

Фосфорното гладуване се среща по-рядко при сливата. В случаите на недостиг се наблюдава по-слаб растеж, листата придобиват бронзово-червено оцветяване и плодовете имат лошо качество - дребни са, с по-ниско съдържание на захари, с висока киселинност.

Недостигът се отразява отрицателно върху залагането на плодни пъпки и плододаването.

Калият увеличава устойчивостта

към заболяване

Най-големи количества калий има в листата, цветните и листните пъпки, в цветовете. Този елемент регулира набъбването на плазмата, подпомага поглъщането на водата и задържа транспирацията. Участва в строежа на белтъчините и оказва положително влияние върху въглехидратния синтез. При добро хранене с калий се повишава устойчивостта на растителните тъкани срещу болести, повече са плодовете, подобрява се качеството им.

При недостиг на калий намалява броят на леторастите и тяхната дължина. Понижава се водопропускливостта на тъканите и сухоустойчивостта на растенията. Характерен признак за недостиг е завиване предимно на по-старите листа и обагрянето на външната част на петурата в кафеникави тонове. Плодовете издребняват, имат по-ниско съдържание на сухо вещество, захари и органични киселини, по-слаб аромат.

Не стига ли калций, увяхват леторастите

Калцият участва във въглехидратния обмен на растенията и активността на ензимите. Като антагонист на калия стимулира транспирацията. При недостиг на калций в почвата се наблюдава увяхване на върховете на леторастите, потискане на растежа на кореновата система. Когато калцият е в излишък, се нарушава балансът на хранителните елементи, проявява се недостиг на калий, магнезий, цинк, бор, манган, което причинява хлороза.

Магнезият изгражда хлорофила

Магнезият участва в изграждането на хлорофила и влияе положително върху асимилацията. Оказва и положително влияние върху растението да приеме фосфора от почвата. Характерен признак за недостиг на магнезий е появяването на кафяви петна по листните петури, следва преждевременен листопад.

Желязото участва при дишането

Желязото взема участие при синтезирането на хлорофила, но не влиза в състава му. Играе важна роля в процесите на дишане и при редукцията на нитратните и сулфатните съединения. При недостиг на желязо се наблюдава промяна в оцветяването на листата - отначало придобиват бледозелен цвят, а по-късно пожълтяват равномерно, без да некрокират тъканите. Процесите на асимилация намаляват рязко, растежът и плододаването на дърветата отслабват. В някои случаи на по-силно проявена желязна хлороза се наблюдава и суховършие.

Хлороза от недостиг на желязо се появява най-често при отглеждането на сливата на алкални почви с високо съдържание на калциев карбонат. При алкална реакция подвижните форми желязо приминават в неусвоими форми (неразтворими железни хидрооксиди).

Манганът засилва фотосинтезата

Манганът е съставна част на незаменими съединения и взема участие във всички жизнени процеси. Като химичен елемент с променлива валентност участва при окислително-редукционните процеси на фотосинтезата и засилва нейната активност. Участва и в процесите на дишането и на азотния обмен.

При недостиг на манган също се появява хлороза по листата. Но тя се различава от признаците при недостиг на желязо. При мангановата хлороза зелена остава цялата нерватура на листата и има широки ивици от двете им страни, жълтеенето започва от периферията на петурата и първоначално се появява по старите листа.

Хлороза или манганова токсичност

При по-кисела почва се увеличава количеството на усвоимите манганови съединения и при излишък може да се прояви манганова токсичност. В условията на торови съдови опити в Итститута по сливата в Дряново сме установили, че сливовите растения понасят по-висока концентрация на активен и обменен манган в почвата. Но при многократното й повишаване се прояви токсично действие на мангана, изразяващо се с поява на кафяви некротични петна върху листната петура.

Микроелементите цинк, бор, мед, молибден също играят важна роля за оптималното протичане на физиологичните и биохимични процеси в растението.

При недостиг на цинк се появява хлороза по листата - отначало те са светлозлени до жълти и после почервеняват. Плодовете остават дребни и се деформират. Недостигът на бор причинява вкорковяване на тъканите на плода. В някои случаи предизвиква и суховършие. Молибденът и медта също вземат активно участие в сложния механизъм на биохимичните реакции в сливовите растения.


СОРТОВЕ

Рут Герщетер ражда плодове за прясна консумация. Те са едри, с красива външност, узряват много рано, в началото на юли. Имат средно тегло 34 г, със слабо продълговата форма, несиметрични са. Основният цвят на кожицата е светлочервеникаво-кафяв, а покривният - пурпурно-кафяво-виолетов. Месото е бледокафеникаво-жълто, плътно, сочно, с приятен аромат и освежаващ вкус, отделя се напълно от костилката. Костилката е едра, със средно тегло 1,3 г, съставлява 4,1% от теглото на плода. Сортът е самостерилен. Добри опрашители са Алтанова ренклода, Габровска, Стенлей и Стринава.

Онтарио е американски сорт. Плодовете са със заоблено сферична форма, средно едри, със средно тегло 26 г, узряват в края на юли. Кожицата е тънка и нежна, лесно се отделя от плодовото месо. Основният цвят е оранжево-жълт, със светли точици по цялата повърхнина и розови петънца. Плодовото месо е зеленикаво-жълто, нежно, сочно, сладко, със слаба киселинност, без аромат. Костилката е средно едра, тежи 1,2 г, отделя се лесно. Плодовете узряват около 15 - 20 юли и са подходящи предимно за прясна консумация. Сортът е самофертилен, не се нуждае от чуждо опрашване.

Опал е шведски сорт, който е разпространен и в някои западноевропейски страни. Плодовете му достигат беритбена зрялост около 20 юли. Те са средно едри. Тежат 20 г, имат овална форма. Кожицата е тънка и нежна. Основният цвят е жълто-зелен, а покривният - лилаво-червеникав. Кожицата е покрита с обилен восъчен налеп и малки ръждиви точици. Плодовото месо е жълто до оранжево, плътно, сочно, сладко, със слаба киселина, меден аромат, с отделяща се костилка. Кожицата се отделя лесно от месото. Костилката е малка, около 1 г. Сортът Опал влиза много рано в плододаване - още на третата година след засаждането. Плодовете са с много добър вкус и са подходящи за прясна консумация и за консервната индустрия.

Малвазинката е стар западноевропейски сорт. Плодовете са много едри, със средно тегло 39 г, с кълбовидна форма. Кожицата е плътна, лесно се бели от месото, виолетово-червено оцветена. Плодовото месо е златистожълто, плътно, сочно, сладко, с приятна киселина, с много добри вкусови качества. Костилката е средно едра, около 1,3 г, и се отделя лесно. Плодовете узряват в края на юли. Много подходящи са за прясна консумация.

Чачанска лепотица е сръбският сорт. Узрява в края на юли. Плодовете са едри, със средно тегло 35 г, закръглени. Плодовата кожица е тънка, основният цвят е син с тъмнолилави ивици. Кожицата е средно дебела, покрита с восъчен налеп. Плодовото месо е светлооранжево, сочно, сладко, с приятен аромат. Костилката е средно голяма, тежи 1,3 г. Сортът се самоопрашва. Плодовете са с много добри вкусови качества и са подходящи за прясна консумация, компоти, конфитюри, нектари, замразяване.

Тулиу тимпуриу е румънски сорт с много едри плодове. Тежат средно 41 г. Те са яйцевидни, несиметрични. Основният цвят на кожицата е светломаслинено-кафяв, а покривният тъмновиолетово-кафяв, с дребни точици и с восъчен налеп. Месото е зелено-жълто, плътно, сочно, хрупкаво, сладко-кисело, с много добри вкусови качества, отделя се от костилката. Тя е средно едра, 1,2 г. Плодовете са с много добри вкусови качества и са подходящи за прясна консумация.

Цветовете са мъжкостерилни. Добри опрашители са Стенлей и Кюстендилска синя слива.

Зелената ренклода е стар сорт с неизвестен произход. Плодовете узряват през втората десетдневка на август. Те са едри, със средно тегло 31 г, имат сплеснато закръглена форма, симетрични са. Основният цвят на кожицата е мътножълт, а покривният - слабо кафеникаво-жълт, с руменина по огрятата страна, с подкожни точки и восъчен налеп. Плодовото месо е светложълтеникаво, плътно, много сладко и сочно, нежно, с отличен вкус, отделя се напълно от костилката. Костилката е сравнително малка, със средно тегло 1 г. Сортът е самостерилен. Подходящи опрашители са Стенлей, Алтанова ренклода, Кюстендилска синя слива.

Монфорска е френски сорт. Плодовете узряват в началото на август. Те са едри, със средно тегло 34 г, закръглено овални, с къса дръжка. Кожицата е синьо-виолетова, в пълна зрялост тъмносиня, с червеникави петна и кафеникафи точици. Плодовото месо е жълтеникаво-зелено, много сочно, средно плътно, много сладко, със слаба киселинност и приятен аромат, с много добри вкусови качества. Костилката е средно едра, със средно тегло 1 г и се отделя напълно от плодовото месо. 

Сортът е самостерилен. Подходящи опрашители са Стенлей и Ажанска.

Калифорнийска синя е американски сорт. Плодовете са много едри, със средно тегло 47 г, с овална форма, сплесната странично. Дръжката е средно дълга. Кожицата на плода е със зеленикав основен цвят, а покривният цвят е тъмносин, с голям брой дребни точки. Има слаб восъчен налеп. Плодовото месо е жълто-оранжево, сочно, нежно, сладко, с отлични вкусови качества. Костилката е със средно тегло 1 г, отделя се напълно от плодовото месо. Сортът е частично самофертилен. Ражда редовно. Плодовете са подходящи за прясна консумация и компоти.

Габровска е български сорт, който е получен от кръстосването на Кюстендилска синя слива и Монфорска през 1951 г. в Опитна станция по сливата в гр.Дряново от проф. д.с.н. Марко Витанов и ст.н.с. Петко Маринов. Плодовете узряват през първата десетдневка на август. Те са едри, със средно тегло 32 г, овални, отстрани сплеснати, симетрични. Плодовата кожица е тъмносиня, с дебел восъчен налеп. Месото е светложълтеникаво-кафяво, нежно, плътно, сочно, сладко, с приятна киселина, с отлични вкусови качества, отделя се напълно от костилката. Костилката е със средно тегло 1,1 г. Сортът е самостерилен. Добри опрашители за Габровска са сортовете Стенлей, Стринава, Алтанова ренклода. Плодовете са подходящи за прясна консумация, сушене, замразяване, компоти, мармалади, сладка и за ракия.

Стринава е също български сорт, който е селекциониран през 1957 г. в Опитна станция по сливата в гр. Дряново от проф. д.с.н. Марко Витанов и ст.н.с. Петко Маринов. Плодовете узряват през третата десетдневка на август. Те са едри, със средно тегло 30 г, с обратнояйцевидна форма. Кожицата е тъмновиолетово-синя, със силен восъчен налеп. Месото е жълтеникаво-оранжево, плътно, сочно, много сладко, с отлични вкусови качества, с приятен аромат, отделящо се напълно от костилката. Костилката тежи средно 0,96 г.   Сортът е самофертилен.. Плодовете са подходящи за прясна консумация, за сушене, мариноване, сладка, конфитюри, мармалади, замразяване.

Стенлей е американски сорт. Плодовете узряват през първата половина на август. Едри са, със средно тегло 32 г, с удължена обратнояйцевидна форма, със слабо изразена шийка, несиметрични. Кожицата е тъмнокафеникаво-виолетово оцветена, а при пълна зрялост - тъмносиньо-виолетова с голям брой светли точки и силен восъчен налеп. Плодовото месо е светлочервеникаво-жълто, плътно, със зърнеста структура, сочно, с много добри вкусови качества. Костилката е много едра, със средно тегло 1,6 г.      Сортът е добър опрашител и е самофертилен. Плодовете са подходящи за консумация в прясно състояние, за приготвяне на компоти, сушени плодове, за замразяване, за конфитюр, мармалад, мус.

Ажанска е стар френски сорт. Открит е в областта Ажен. Във Франция е основният промишлен сорт. В България е внесен в началото на ХХ век.

Плодовете са средно едри, със средно тегло 25 г, узряват в края на август. Основният цвят на плодовата кожица е кафеникаво-виолетов, а покривният - виолетово-кафяв със златисти точици. Плодовото месо е червеникаво-жълто, с изразени жълти жилки, нежно, сочно, много сладко, със съвсем слаба киселина. Костилката е средно голяма, със средно тегло 0,9 г, не се отделя напълно от плодовото месо. Ражда ежегодно и обилно. Сортът е частично самофертилен. Подходящи опрашители за него са Стенлей и Алтанова ренклода. Плодовете са много подходящи за сушене, а също така и за приготвяне на компоти и нектари.

Нансийска мирабела е известен стар френски сорт. Плодовете са много дребни, със средно тегло 10 г, с кълбовидна слабо удължена форма, симетрични. Узряват около 20 август. Кожицата е тъмножълта, с многобройни червени точици, с восъчен налеп. Месото е червеникаво-жълто, меко, средно сочно, сладко, с характерен много приятен аромат и се отделя лесно от костилката. Костилката е дребна, със средно тегло 0,5 г. Сортът е самофертилен. Плодовете на Нансийска мирабела се отличават с много високо съдържание на сухо вещество и са подходящи за приготвяне на сладка, компоти, ракия, нектари.

Алтановата ренклода е чешки сорт с много едри плодове, с красива външност. Имат средно тегло 42 г. Те са кълбовидни, малко сплеснати отгоре и отдолу, симетрични. Узряват около 20 август. Основният цвят на кожицата е светлочервеникаво-жълт до светлооранжев, а покривният -слабо пурпурно-оранжев или червеникаво-кафяв, с много малки точици, а понякога и ръждавини, с плътен восъчен налеп. Месото е червеникаво-жълто, меко, много сочно и сладко, ароматично и се отделя напълно от костилката. Костилката е средно едра - 1,2 г. Сортът е самостерилен. Добри опрашители за него са Зелена ренклода, Нансийска мирабела, Кюстендилска синя слива.

Гуляева е сорт, създаден в Опитна станция по сливата в гр. Дряново. Плодовете узряват през втората половина на август. Те са средно едри до едри, със средно тегло 27 г. Имат овална форма, сплесната към дръжката. Кожицата е тъмносиня със светловиолетов оттенък и рядко разположени ръждиви точици. Плодовото месо е червеникаво-жълто, нежно, сочно, плътно, със светли жилки, много сладко, с приятен аромат, с отлични вкусови качества. Костилката е дребна - около 1 г, отделя се напълно. Плодовете са подходящи за прясна консумация, сушене, мармалад, конфитюри и компоти, които са с превъзходен вкус и аромат.

Сортът е самостерилен, добри опрашители са Габровска, Стринава, Стенлей.

Кюстендилска синя слива е много стар сорт, произлязъл от Източна Азия (Иран и Сирия) и е получил  разпространение във всички европейски страни. У нас се отглежда от незапомнени времена. Плодовете са средно едри, със средно тегло 22 г. Узряват през първата половина на септември. Формата на плода е удължено овална, симетрична. Основният цвят на кожицата е тъмнопурпурен, а покривният - тъмносин до черносин, със силен восъчен налеп. Месото е светлочервеникаво-жълто, плътно, сочно, сладко, с приятен специфичен вкус, с отлични вкусови качества, отделящо се от костилката. Костилката е средно едра, със средно тегло 0,8 г, съставляваща 4% от теглото на плода. Плодовете издържат на превоз и съхранение. Сортът е много родовит, средният добив от едно дърво е 80 кг. В Опитната станция по сливата в гр. Дряново от отделни дървета е отчетен добив от 180 кг. Сортът е самофертилен. Плодовете са подходящи за прясна консумация, компоти, мармалад, конфитюр, сладка, сушене и висококачествена ракия.

Кюстендилска синя слива е чувствителна на засушаване и за това вирее най-добре в планинските райони. Голям недостатък е голямата чувствителност на болестта "шарка", която нанася поражения по плодовете и предизвиква преждевременното им опадане и реколтата се компрометира напълно. Относно разпространението на този сорт препоръката е да се засажда в месторастения, където няма шарка.

Анна Шпет е с много едри плодове, със средно тегло 43 г. Те са продълговато овални към дръжката и закръглени на върха, несиметрични. Основният цвят на плодовата кожица е светлозеленикаво-кафяв, а покривният - тъмнопурпурен, с едри кафеникави точици и синкав восъчен налеп. Месото е зеленикаво-жълто, меко, много сочно, сладко, без аромат, с много добър вкус. Отделя се напълно от костилката. Тя е средно едра, със средно тегло 1,3 г. Сортът е самофертилен. Плодовете му са подходящи за прясна консумация, за компоти и ракия.

Невена е български сорт, създаден в Опитна станция по сливата в гр. Дряново. Плодовете са едри, с красива външност, със средно тегло 40 г. Имат обратнояйцевидна форма и узряват през първата половина на септември, без да опадат. Кожицата е тънка, кафяво-виолетово оцветена, със слаб восъчен налеп. Плодовото месо е светложълто до оранжево, много сладко, сочно, с приятна киселина и аромат, с отлични вкусови качества. Костилката е средно едра - 1,3 г. Плодовете са подходящи за прясна консумация, компоти, сладка, замразяване, нектари. Сортът е самостерилен, подходящи опрашители за него са Стринава, Габровска, Стенлей и Гуляева.

Местни

сортове сливи

Някои местни сортове, които са разпространени в Централния старопланински район, са толерантни на икономически важни болести и са много родовити. Подходящи са за прясна консумация и за преработка в ракия. Най-често се срещат:

Зимната караджейка - стар български сорт. Плодовете са дребни, със средно тегло 7,5 г. Имат отличн вкус. Узряват в края на август - началото на септември. Плодовото месо е е златистожълто, сочно, много сладко, с приятна киселина и приятен аромат. Подходящи са прясна консумация, мармалад и пестил.

Бялата разградска има средно едри плодове, със средно тегло 22 г. Формата им е продълговато овална. Кожицата е тънка, но здрава, отделя се лесно. Оцветена е кехлибареножълто, с многобройни белезникави точици и тънък восъчен налеп. Плодовото месо е златистожълто, сладко, сочно, с много добри вкусови качества. Плодовете узряват в началото на август. Подходящи са за прясна консумация и за приготвяне на сладка, конфитюри, компоти, нектари и за ракия.

Зимната трънкослива има дребни плодове , със средно тегло около 10 г, кръгли, с тънка дръжка. Кожицата е плътна и трудно се отделя от плодовото месо. Тя е тъмносиньо оцветена, с дебел восъчен налеп. Плодовото месо е зеленикаво-жълто, в пълна зрялост е тъмножълто, сладко-кисело и силно тръпчиво, с много приятен вкус. Плодовете узряват в края на октомври-началото на ноември и могат да се съхранят до края на декември. Подходящи са да присъстват на коледната трапеза. Костилката е дребна, със средно тегло 0,6 г.


РАЗМНОЖАВАНЕНай-често чрез присаждане

Най-важният и най-често практикуван начин за размножаване на сливовите сортове е присаждането. Чрез него се осъществява възпроизвеждане на качествата и признаците на сорта. Най-използваната подложка е джанката. Тя се предпочита поради много ценни качества: евтино и лесно могат да се набавят семената, много висок е процентът на поникване, срокът, през който може да се извърши присаждането, е продължителен, а процентът на прихващане е висок.

Джанката проявява добра съвместимост с по-голямата част от сливовите сортове, развива мощна коренова система, не е много взискателна към почвените условия, добре вирее и на тежки почви. На присадниците придава силен или много силен растеж, плододаването настъпва малко по-късно, но е изобилно. За подложки се предпочитат семената на жълтоплодните джанки.

Подготовка

В питомника

се окулира

Семената се стратифицират в продължение на 90-100 дни, заровени във влажен пясък, и рано напролет се засяват. През есента получените растения за подложки се изваждат и засаждат в питомник, където се извършва присаждане (окулиране) на спяща пъпка през следващата година. Най-благоприятният срок за присаждане е от 15 юли до 31 август.

Пъпките се вземат от събрани калеми от желания сорт. Калемите са леторасти, които трябва да са добре узрели, да имат добре оформени пъпки и са достатъчно дебели, за да може да се извади пъпка с щитче, което да има задоволителна допирна площ с подложката. Най-подходящи за присаждане са пъпките от средната част на леторастите. Калемите се събират или в деня на присаждането, или  едно денонощие по-рано. Веднага след отрязването се премахват листата, оставя се около 1 см от листната дръжка.

Проверката

Около две седмици след присаждането се извършва проверка на прихванатите пъпки. Те могат да се познаят по следните признаци:

- Дръжките на листата са опадали или опадат при леко докосване.

- Щитчетата на пъпките са свежи. Засъхналите щитчета и здраво закрепените дръжки са признак за неприхващане. В тези случаи може да се извърши повторно присаждане с калеми от същия сорт.

Ако превръзките не са полиетиленови, врязаните превръзки се разхлабват. Те се премахват окончателно след пълното срастване на тъканите, което трае около 5-6 седмици. Овощните дръвчета се изваждат от питомника през есента на следващата година след приключване на вегетацията и започване на листопада. Ако се пропусне този срок, изваждането става много рано напролет.


НОВА СЛИВОВА ГРАДИНАИзборът на място

При преценяването на едно място дали е подходящо за създаване на сливова градина първоначално трябва да се ориентираме по наличността и състоянието на някои диви сливови овошки, които растат наблизо. Силният им растеж и добро развитие, както и редовното плододаване са сигурен признак, че районът е подходящ за сливова градина. Наличието на добре развити дървета от дъб, ясен, клен и леска показва, че има дълбока и богата почва. На места, където по-често се среща габър, върба, кисели треви или няма растителност, не бива да се засаждат сливови растения.

При проучването е необходимо да се направи оценка на климатичните условия. Да се проучи какви са най-ниските температури, повратните студове, късните пролетни застудявания, падането на чести градушки, количеството на валежите.

Необходимо е да се познава студоустойчивостта на отделните сливови сортове към ниски температури и да се прецени избраното място за кои е подходящо. Резките колебания на температурата оказват отрицателно влияние върху развитието на по-рано цъфтящите сортове. При краткотрайно затопляне на времето през януари или февруари те се възбуждат бързо към развитие. Цъфтежът в такива случаи настъпва много рано - за някои дървета около 10-15 март. Последвалите след това застудявания повреждат както цветовете, така и младите завръзи, които са още по-чувствителни на ниски температури.

Може ли да се полива

Подходящи за сливова градина са местата по поречията на реките, а също и планинските по-равни места. Не са подходящи ниските терени в затворени и недостатъчно проветриви котловини. Там продължително се задържа студен въздух през зимата, а през пролетта обикновено падат чести слани, които повреждат цветовете и младите завръзи на дърветата.

При избирането на място за сливова градина трябва да проучим и възможността за напояване, особено при засаждане на по-взискателни към водата сортове. Трябва да се обърне и внимание дали определеното място е защитено от вредното влияние на силни ветрове.

Релефът също

е от значение

Друг важен критерий за нормалното развитие на дърветата е релефът на мястото - трябва да се направи оценка на наклона на терена и изложението. Южните, югоизточните и югозападните места са най-топли. Засадени там дървета рано през пролетта се подбуждат към растеж и цъфтеж. Ако настъпят повратни студове, те измръзват. По отношение на температурните условия най-благоприятни за отглеждане на сливи са източните, североизточните, северозападните и северните склонове. Там има по-голямата въздушна и почвена влага.

Най-пригодни са местата с равнинен характер и с наклон 10-120. Ако наклонът е по-голям, мястото може да се терасира, за да се избегне ерозията на почвата.

Да се проследи

за нивото на подпочвената вода

При създаването на сливова градина да не са забравя да се вземе под внимание нивото на подпочвените води. При високо ниво те влияят отрицателно върху развитието на растенията и в повечето случаи загиват. Подпочвените води не бива да са по-близо от 1,5 до 2 м от повърхността. Сливата е овощен вид, който е много чувствителен на преовлажняване на почвата.

От сорта зависи

дали ще има плод

При подбора на сортовете трябва да се знае, че някои от тях са самофертилни (самоопрашват се) като Кюстендилска синя слива, Стенлей, Стринава, Ана Шпет, Нансийска мирабела и могат да се засаждат самостоятелно. Но сортовете Габровска, Невена, Пловдивска, Зелена ренклода са самостерилни (не се самоопрашват). Затова трябва да се засаждат дървета от няколко сорта, които ще се опрашват взаимно.

Подходящи разстояния за засаждане на сливовите дървета са 6/5 м, 5,5/4,5, 5/4 м. Разстоянията се определят от растежните особености на сорта. Тези, които формират голяма корона, се засаждат на по-големи разстояния.

Подготовката

на мястото

Ако мястото е риголвано, посадъчните ямки се правят с широчина 60 см и дълбочина 50 см, а на нериголвано - с широчина 100 см и дълбочина 70 см. Почвата, с която се запълва ямката, се размесва добре с 15-20 кг разложен оборски тор. Преди запълването на дъното им се поставя фосфорен и калиев тор. Най-благоприятният срок за засаждане на сливовата градина е есента след листопада. Ако се пропусне този срок, може и рано напролет.

Преглеждат

се фиданките

Дръвчетата се преглеждат внимателно, особено специално внимание трябва да се обърне дали няма наличие на бактериален рак. Болните от рак и повредени по други причини растения не бива да се използват. След това се извършва резитба за опресняване на корените - здравите се съкращават с около 1-2 см, а повредените корени се режат до здраво. Добре е непосредствено преди засаждането корените да се потопят в каша, приготвена от пръст и пресен говежди тор.

За засаждането трябват двама

Единият поставя дръвчето в средата на посадъчната ямка, а другият започва да го зарива с рохкава почва. След покриването на корените с почва 2-3 пъти се притъпква с крака, за да може да се получи по-добро уплътняване. Кореновата шийка на дървото трябва да остане 2-3 см над нивото на почвената повърхност. След засаждането дръвчето се полива и отгоре се посипва суха пръст или се мулчира с оборски тор.

За да се предпазят от диви животни, стъблата на новозасадените дръвчета се обвиват с хартия или с друг подходящ материал.


ГРИЖИРезитби

Подобрено-етажна корона

При първата резитба след засаждането, когато дръвчето е без предивременни клончета, се съкращава на 6-7 пъпки при височина на стъблото 80-90 см. Когато дръвчето има предивременни клончета, тези в зоната на бъдещото стъбло се премахват до основата, а 6-7 клончета от най-добре разположените (с широк ъгъл на отклонение и на разстояние едно от друго) се съкращават на 2-3 пъпки.

При втората зимна резитба основната задача е да се избере водач и три скелетни клонки за първи етаж. При сортове като Стенлей с умерен растеж за първи етаж могат да се оставят 4 клончета, като най-долното от тях е разположено в посока на реда. Желателно е подбраните клончета да не излизат от съседни пъпки, а да са на разстояние поне 10-15 см едно от друго. Водачът трябва да бъде в центъра на короната и да се явява като продължител на стъблото.

При третата зимна резитба се избират 1-2 нови скелетни клони, разположени поединично по централния клон и първите скелетни разклонения по клоните от първия етаж. При сливата е характерно, че скелетните разклонения са от полускелетен тип. Новоизбраните скелетни клони отстоят на разстояние 70-80 см от първия етаж и са на разстояние 20-30 см един от друг.

Следващи резитби за довършване на формирането на короната са през четвъртата или най-късно петата година. На водача се оставят още 1-2 скелетни клони, които са отдалечени на 20-40 см един от друг, а по скелетните клони се оформят по още 1-2 разклонения, отстоящи на 60-70 см от първите, разположени от другата страна на всеки скелетен клон.

Свободно растяща корона

Характерно за тази система е, че има водач и няколко скелетни клони (от 6 до 8 броя), като най-ниско разположените са най-силно развити. Формирането е по-опростено и се постига с минимални резитби през първите 3-4 години след засаждането.

При първата резитба всички предивременни клончета в зоната на стъблото се премахват, а останалите се съкращават на 2-3 пъпки. Централният клон не се съкращава. През вегетационния период се премахват всички леторасти в зоната на стъблото.

Втората зимна резитба е много слаба. Премахват се само клончетата, израстващи под остър ъгъл и конкуриращи водача или скелетните клони, които се подбират да израстват на разстояние 10-15 см един от друг.

При третата зимна резитба се премахват разклоненията, които растат под остър ъгъл и конкурират водача. Ако има силно растящи клонки, под прав ъгъл и ниско разположени, увиснали клони, също се премахват. При сгъстяване на короната във вътрешността се прави леко прореждане на обрастващите клонки. По централната ос се оставят около 4-5 полускелетни клони, разположени спираловидно. За плододаване се оставят и няколко временни по-слаби клонки.

При четвъртата зимна резитба, ако дърветата са достатъчно добре развити и имат изграден скелет, се ограничава водачът и страничните разклонения. Ако дървото е по-слабо, това се отлага за следващата година. Съкращаването се извършва винаги на стара дървесина, като близо до мястото на рязането се оставят няколко смесени клончета, за да се предотврати образуването на излишно силни клончета. Наред с ограничаването се извършва и детайлна резитба за плододаване. Плодните клончета при сливата трябва да са разположени през 10-15 см едно от друго.
Системи при отглеждане

Чести обработки поддържат черна угар

Това е най-често прилаганата система за подд

[



Преглеждания: 11292
]

петък 25 декември 2009 - 16:06:09
Posted in category Овощни дървета | |   изпрати на приятел   изглед за печат   създай pdf с тази новина  



Здравей

Последни коментари

Брояч

Онлайн