Онлайн

Translate This Page

Търсене Дървета и Овощна градина

Прасковата - Prunus persica

Category: Овощни дървета
prunuspersica.jpgПрасковите са много полезни плодове и всеки, спортуващ или не, трябва да ги включва в менюто си заради богатия им състав на полезни вещества. Препоръчително е прасковите да се консумират добре измити и почистени от мъха, който дразни лигавицата на стомаха.

Прасковата (Prunus persica) е вид растения от семейство Розоцветни (Rosaceae). Тя достига едва около 4 м височина. Кората на нейното стъбло и на по-старите и клони е червеникавокафява, а младите клонки са зелени или червеникави. По това тя лесно се различава от всички останали наши плодни дръвчета.

За тяхна родина се смята Китай. Там богът на дълголетието се изразява винаги с праскова в ръце. Латинското наименование е persica, вероятно защото прасковите са дошли в Европа през Персия. В средновековието те минавали за вредни, а смятали лечебни листата им.


Химичният състав на плодовете е изключително богат. Общото количество на захарите е 12%, от тях глюкоза и фруктоза - 2,3%, захароза (обикновена захар) - 9,14%, киселини - 0,66%,  целулоза - 0,5%,  пектин - от 4,3 до 8%. Общото количество на захарите се колебае в доста широки граници (6 до 15%) в зависимост от климатичните условия на отглеждане. Преобладава захарозата, като по-голямо количество захари съдържат плодовете на късните сортове с плътно месо, поради което те се предпочитат за приготвяне на компоти и сладка.

При диети за изчистване на мазнини са подходящи сортовете с по-ниска захарност. Препоръчително е плодовете да се консумират до обяд.

Плодовете на прасковата съдържат различни количества витамини в зависимост от сорта и условията на отглеждане. Съдържанието на витамин С е 12 до 20 мг %; на витамин А (каротин) - от 0,6 до 1 мг %; B1 (тиамин) - от 0,1 до 0,3 мг %; В2 - от 0,05 до 0,06 мг%; В6 - около 0,16 мг%, вит. РР - до 0,9 мг %, пантотенова киселина - 0,17 мг%, инозит - 95 мг%, биотин, фолиева киселина - малки количества.

В 100 г плодово месо от праскови се съдържат; калий - от 46 до 96 мг, калций - (1 - 9 мг), магнезий - (10 - 16 мг), фосфор - (16 - 38 мг), желязо и мед присъстват само в някои сортове.

Прасковата се препоръчва при нарушения в храносмилането. Плодовете улесняват храносмилането, стимулират отделянето на стомашен сок и подпомагат дейността на стомашната мускулатура. При консумация на мазна храна прасковата облекчава стомашната дейност. Плодовете оказват положително въздействие върху черния дроб. Прасковите са подходящи в диетите при сърдечно-съдови заболявания, особено при задържане на вода в организма (отоци), тъй като имат умерено диуретичен ефект.

Тя е топлолюбива и светлолюбива. Температурата е от най-важните условия за успешното и отглеждане. При повратни студове пред февруари и март плодните пъпки  измръзват. Тя цъфти рано, цветовете  издържат до -5 градуса. По-чувствителни са младите завръзи.

С резитбата трябва да прониква повече светлина във вътрешността на короната. Тя е сравнително сухоустойчива. Подходящи са топлите места, но с достатъчна влага, с богата, дълбока и дренирана песъчливо-глинеста почва. За подложка при присаждане се използват праскова, бадем, джанка.

От болестите по прасковените насаждения икономически важни са къдравостта, сачмянката, брашнестата мана и вирусните болести. От неприятелите сериозни повреди нанасят прасковения молец, източния плодов червей и листните въшки. Прасковата се напада още от акари, сливова щитоносна въшка, ябълков плодов червей и други.

Къдравост по прасковата: паразита презимува като конидиоспори по клоните, най – често при пъпките. Заразява младите листа и други органи още при излизането на пъпките. Молеца прониква в клетките, причинява хипертрофия на палисадните клетки. Хлорофила в нападнатите листа изчезва, а клетъчните стени се удебеляват Външната проява на болестта е в надебеляване, нагърчване и чупливост на нападнатите части. От начало изприщванията са бледозелени, по – късно стават бледо жълти и накрая почервеняват. Нападнатите цветове остават недоразвити, некротират и опадват. Болестта се развива най – силно, когато времето е хладно и дъждовно през периода на набъбване. Причинителя се разпада на форми по прасковата и нектарината; по бадема и кайсията.

Борба: Пръскане на дърветата през есента до набъбването на пъпките напролет с 1% бордолезов разтвор или 0.75% синкамъчен разтвор. Второ пръскане се прави при набъбване на пъпките през пролетта, а трето след 10 – 12 дни с един от следните препарати:
Атеми К – 0.175%
Браво 500 – 0.3%
Дитан ДГ – 0.3%
Дитан М-45 – 0.3%
Делан 750 СК – 0.1%
Скор топ 25 ВГ – 0.025%
Скор 250 ЕК – 0.02%
Санкоцеб 80 ВП – 0.3%
Тирам Грану ФЛО – 0.25%
Тирам 80 ДГ – 0.3%

Брашнеста мана по прасковата: причинителя зимува с клеистотециите, като и с мицел, който е проникнал под люспите на пъпките и напролет продължава да се развива заедно с развитието на съответния орган. Брашнестата мана причинява деформиране на нарастващите листа и изкривяване на клонките. По още зелените плодове се образуват дребни до едри, кръгли, бели до бледо кафяви плесенови налепи. Повредените плодове не нарастват нормално, напукват се, окапват или загниват. По повърхността на нападнатите части се образува плътен бял мицел, който по някога има сиво до бяло оцветяване. По мицела се образуват конидиоспори, които служат за масово разселване на паразита през лятото. По – късно по мицела се образуват дребни тъмни клеистотеции. В плодните тела се образува по един аскус с 8 аскоспори. Аскоспорите заразяват младите растителни части през пролетта.

Борба: Да се изрязват и изгарят силно нападнатите части. Пръскане през пролетта при откриване на първите петна по листата и следващи пръскания през 8 – 10 дни с един от следните препарати:
Афуган 30 ЕК – 0.075%
Бенлейт 50 ВП – 0.1%
Беномил 50 ВП – 0.1%
Вектра 10 СК – 0.05%
Рубиган 12 ЕК – 0.03%
Систан 12Е – 0.03%
Скор 250 ЕК – 0.02%
Сапрол 19 ЕК – 0.125%
Метил Топсин 70 ВП – 0.1%
Фундазол 50 ВП 0.1%
Фоликур 25 ВГ - 0.075%
    
Листни въшки: Най – силно вредят прасковената листна въшка, тъмната прасковена листна въшка, мизодес варианс и голямата прасковена листна въшка. Зимуват като яйца върху леторастите на прасковата. Излюпването започва рано през пролетта при набъбването на пъпките. Ларвите смучат сок отначало от пъпките, а след това от долната страна на листата. При нападение от мизодес варианс двете половинки на нападнатия лист се завиват една към друга към долната му повърхност, успоредно на главната жилка. При нападение от тъмната прасковена листна въшка най – често са нападнати листата, разположени по върховете на леторастите, които са силно накъдрени и събрани под формата на пакет. При нападение от прасковена листна въшка, листата се завиват по слабо, но пожълтяват и окапват. Върху прасковата тя развива две поколения, след което мигрира върху различни плевели и зеленчукови растения като пренася много вирусни болести. Голямата прасковена листна въшка не напада листата. Развива се върху ствола и долната страна на скелетните разклонения. Яйцата зимуват върху ствола и леторастите. Излюпват се през март. Въшките смучат сок от кората. Отделят обилно медена роса, която пада на почвата под короната на дървото. Нападнатите дървета се посещават масово от оси, пчели и мравки, които се хранят с медената роса.

Борба: Зимно пръскане с Акарзин – 3% срещу овощните акари и щитоносни въшки. Унищожава и листата на листните въшки. Ако се води самостоятелна борба, тя се провежда в началото на вегетацията срещу излюпените ларви преди да са деформирали листата. Борбата срещу анарзията и източния плодов червей унищожава и листните въшки.

Щитоносна въшка: Вредят прасковената щитоносна въшка и сферичната щитоносна въшка. Биологията на прасковената листна въшка е сходна с биологията на обикновената сливова щитоносна въшка. Борбата се провежда като при сливовите щитоносни въшки.

- Плодови червеи: Най – често червясването се причинява от гъсениците източния плодов червей и анарзията ((плодов ивичест молец).

Източен плодов червей: Зимува като развита гъсеница в плътен копринен пашкул под старата напукана кора и в почвата около ствола. Какавидира през пролетта по време на разпукване на пъпките на прасковата и сливата. Пеперудите летят по време на цъфтежа, привечер между 19 – 21 часа при температура на въздуха над 15 градуса. Започват да снасят 3 – 6 дни след началото на летежа. Една женска снася до 100 яйца. Женската снася по едно листо върху долната гладка повърхност на връхното листо на младите леторасти на праскова, кайсия и вишна, и по горната страна на дюля, круша и ябълка. Често снасят и върху кората на младите леторасти и обвивните люспи на пипките. След 10 – 12 дни яйцата се излюпват и гъсениците се вгризват в летораста, като го тунелират от върха към основата. Дължината на тунела е от 6 до 11 сантиметра Повредените върхове на леторастите изсъхват. Една гъсеница поврежда върховете на два – три летораста. Тези повреди имат особено значение за младите прасковени дървета в разсадниците и младите прасковени градини, защото пречат за правилното формиране на короната. Видът развива 4 – 5 поколения, като гъсениците от второто, третото, четвъртото и петото поколение се развиват в плодовете на прасковата, кайсията, дюлята, крушата, сливата, ябълката, мушмулата и други.

Борба: Летежа на пеперудите се проследява с помощта на феромонови капани от службите по прогноза, които определят и моментите за пръскане. Най – добре е първото пръскане срещу гъсениците от първото поколение да стане веднага след прецъфтяването на прасковата с един от следните препарати:
Агрия 1060 – 0.2%
Визтак 10 Ек – 0.0125%
Децис 2,5 ЕК – 0.04%
Дусрсбан 4 Е – 0.12%
Золон 35 Ек – 0.25%
Карате 2.5 Ек – 0.03%
Каскейд 5 ЕК – 0.15%
Релдан 50 ЕК – 0.1%
Симбуш 25 Ек – 0.02%
Суми Алфа 5 Ек – 0.02%
Суперсект 10 Ек – 0.0125%
Шерпа 25 ЕК – 0.02%

Пръскането с инхибитори на хитоновия синтез се извършва в началото на летежа на пеперудите.

Анарзия (плодов ивичест червей): Напада особено често кайсията и сливата. Зимуват гъсеници от втора възраст в пъпките, под кората, в мумифициралите плодове и на други места. От начало гъсениците се хранят с пъпките като повреждат една – две пъпки. След развитието на леторастите се вгризват в тях и ги тунелират от върха към основата. Една гъсеница поврежда 5- 6 летораста. Повредените леторасти увяхват, върховата част увисва надолу, изсъхва и на мястото на повредата се появява смола. Пеперудите от зимуващото поколение лети през май и снася по плодовете, в които се вгризват гъсениците. След средата на юли летят пеперуди от трето поколение, а гъсениците им причиняват червясване на плодовете на прасковата. Гъсеницата на анарзията е шоколадово кафяво оцветена със светли между сегментни полета. По този белег се отличава от гъсениците на източния плодов червей, които са бяло до слабо розово оцветени.

Борба: Първото пръскане се извършва през пролетта преди показване на бялото оцветяване на цветните бутони във фенофаза розетка преди вгризването на гъсениците в младите леторасти. Пръска се с един от препаратите посочени при източния плодов червей. Пръсканията през вегетацията срещу гъсениците на източния плодов червей се отнасят и за гъсениците на анарзията.


[



Преглеждания: 18758
]

сряда 09 септември 2009 - 21:59:01
Posted in category Овощни дървета | |   изпрати на приятел   изглед за печат   създай pdf с тази новина  



Здравей

Последни коментари

Брояч

Онлайн